Събуждам се. ..В страхотно настроение съм, поглеждам навън и виждам всичко свети...Слънцето с приказна топлота е протегнало последните си лъчи за сезона, вятърът ефирно се шегува с листата...усещам свежеста на въздуха.. Решавам да излезна и да се поразходя, за да задоволя онзи трепет, онази нужда от съприкосновеността си с природата. Единственото място където мога да направя това е градският парк. Бързо излизам...Разхождам се по алеите. Кошмарно...Отново ли?! Чувам страхотния тътен на машините... Пак ли?! Защо? Пукот и тишина...Вървя по алеите  с наведена глава...

Иначе няма сбъднати мечти!
Привет!

:)))

Няма по-приятно нещо от тишата всред природата, без машини, без шум, без хора...само тишина и шепот на вятъра и листата :)

Да останеш сам със себе си и да почувстваш духовната хармония как залива всяка фибра на тялото ти...

Точно така, аз преди го правех често , но сега няма как ...и много ми липсва това ...
Преди често ходех на една малка вила, която имаме всред планината, там понякога стоях и гледах към гората, залеза на слънцето, облаците и т.н. От време на време си пусках и приятна музика...Много зареждащо е, отърстваш се от всичко.
Ама лощото е, че не съм ходил там от доста години. Но за сметка на това, редовно си я сънувам...

Това ме подсети за една детска моя игра...лятото когато ходихме на вилата и там прекарвахме почти цялото лято обичах да лягам на поляната пред вилата и да съзерцавам облаците в небето и да ги оприличавам на различни неща...

Да, познато ми е. И аз правих същото...И обичах много да чета приказки , ха ха, и приключенски истории :)
затова сигурно не ме свърта на едно място сега, опитвам се да живея в приказка и не мога да си намеря мястото в света :))))

:)Странно малко хора знаят тази игра...поне аз съм попадала на малко...А приказките и сега си ги чета...има много истина в тях само да можеш да вникнеш и зад редовете като деца не осъзнаваме доста неща...

Да, така е. Може да не осъзнаваме директно, но много неща остават вътре в нас. Поне ни научават да мечтаем. :)
А тази игра, за която говориш, не мисля, че много хора са имали възможността да я играят ;) поне не в такава обстановка

Остават хубави белези...и помагат след време...