Появи се бавно, неусетно
с привкус на топлота.
Прегръдка- пеперудено красива,

 Пресипнали гласове от болка, от умора...
 Уморени трепети, крила...
 Съсипани душевности...

 Независимо от всичко-от цялото му внимание всеки ден -отново й беше самотно. И тази самота изяждаше до такава степен всичко вътре в нея, че се чувстваше празна и пропадаща в една безкрайна дупка. Губеше себе си и вече беше късно за какв...